Афтарата за тази седмица е от книгата на пророк Исая (40:1–26).
Шабатът след Тиша беАв е известен като Шабат Нахаму – Шабатът на утехата. Името му идва от първите думи на афтарата: „Нахаму, нахаму ами“ – „Утешавайте, утешавайте Моя народ“. С тези думи започва едно от най-възвишените и вдъхновяващи пророчества на Исая – пророчество за надежда, възстановяване и Божията близост.
След тежките думи на укор и скръб, които съпътстват периода преди Тиша беАв, сега пророкът носи съвсем различно послание. Исая обещава, че след наказанието и изгнанието народът на Израел ще преживее помирение с Бога. Всевишният повелява:
„Говорете на сърцето на Йерусалим.“ (Исая 40:2)
Градът е изстрадал достатъчно. Наказанието е приключило, греховете са изкупени и настъпва време за ново начало. Народът е призован да се подготви за великото разкриване на Божието присъствие.
Пророкът описва това бъдещо избавление с величествени образи:
„Всяка долина ще се издигне, всяка планина и хълм ще се снижат.“
Това е картина не само на преобразен свят, но и на духовно обновление – всички препятствия между Бога и Неговия народ ще бъдат премахнати, за да може Божията слава да се открие пред цялото човечество.
Исая подчертава, че това обещание е сигурно. Тревата изсъхва, цветята повяхват, но Божието слово остава вечно и неизменно:
„Тревата съхне, цветът повяхва, но словото на нашия Бог пребъдва довека.“ (Исая 40:8)
След това пророкът отново се обръща към Йерусалим с думи на надежда:
„Изкачи се на висока планина, благовестнице на Цион; издигни силно гласа си, благовестнице на Йерусалим.“ (Исая 40:9)
Посланието е ясно – Бог не е изоставил Своя народ. Той идва при него с любов и милост. Исая Го сравнява с добър пастир, който нежно събира стадото си, носи агънцата на ръце и с грижа води своите овце.
Прослава на Божието величие
Втората част на афтарата е величествен химн за Божието могъщество. Исая задава поредица от въпроси, които подчертават безкрайната сила на Създателя:
„Кой е измерил водите с шепата си? Кой е измерил небесата с педя? Кой е претеглил планините на везни?“ (Исая 40:12)
Пред величието на Бога всички народи изглеждат като капка вода в кофа или като прашинка върху везните. Човешката сила и богатство са нищожни пред Неговата безкрайна мощ.
Два пъти Исая пита:
„На кого ще оприличите Бога? И какъв образ ще сравните с Него?“ (Исая 40:18, 25)
Пророкът осмива идолите, направени от дърво и сребро. Колкото и умело да бъдат изработени, те остават дело на човешки ръце. Само Бог е Създателят на небето и земята.
Афтарата завършва с призив, който насочва погледа ни към небето:
„Повдигнете очите си нагоре и вижте: Кой сътвори всичко това?“ (Исая 40:26)
Звездите, които озаряват нощното небе, свидетелстват за величието на Твореца. Той ги е създал, нарича всяка по име и нито една не липсва, защото Неговата сила и мъдрост са безгранични.
Посланието на Шабат Нахаму е, че дори след най-дълбоката скръб идва утехата. След разрушението идва възстановяването. След изгнанието – завръщането. След отчаянието – надеждата. Именно затова тази афтара поставя началото на седемте седмици на утеха, които ни водят към Рош Хашана и новата еврейска година.
Пожелаваме на цялата ни общност този Шабат Нахаму да донесе утеха, надежда и духовно обновление. Нека думите на пророк Исая укрепят сърцата ни, да ни напомнят, че Божието обещание никога не отслабва и че след всяко изпитание идва време на възстановяване и благословение. Нека Всевишният дари всички вас и вашите семейства със здраве, мир, сила и радост, а целият еврейски народ да бъде благословен с единство, сигурност и дни на истински мир.
Шабат Шалом!
